Влаковете винаги закъсняват.

11:00 часа. На гарата сме. Трябва да сме в София преди три. Около нас гъмжи народ със своите проблеми и лица, нали разбирате... Всеки толкова безпощадно сам или ненужно самотен. Разбирате ли? Мъж отляво ме изблъсква. Не се извинява. Спал е досега, очите му крещят, ръцете му - безсилни, като самото му съществуване, едно такова… Continue reading Влаковете винаги закъсняват.

Advertisements

Щастие. Баби. Габита. И други музи.

Винаги когато си мисля, че не мога да пиша, че я няма музата, че творческите кризи са просто кризи на личността ми, се появява нещо, което да ме усмихне. И да иска да го напиша. И аз го пиша. Ей така. Без да се напъвам. Без да се старая. Без да се стремя да го… Continue reading Щастие. Баби. Габита. И други музи.

Какво не ни е наред на всички?

Какво не ми е наред? Стоя пред огледалото и виждам момиче, което трябва да бъде. Стоя на стола в кухнята и ям това, което не трябва да ям. Затварям се в стаята си и мисля, което отдавна е измислено. И това, което никога няма да бъде. Излизам навън и се смея, смея, смея и в… Continue reading Какво не ни е наред на всички?

„Целувки за закуска“

Понеделник сутрин. 7:00. Аларма. 7:01. И 02. И 03. И... ядосваш се. Ставаш. Изключваш телефона. 7:10. Аларма. Ядосваш се. Не ставаш. Не изключваш телефона. 7:11. Телефонът не е спрял. Пуфтиш. Ставаш. Изключваш телефона. Включваш света. Начало на деня. Пускаш музика от уредбата в хола. Пускаш телевизора на новините. Псуваш новините, че не чуваш музиката. Псуваш… Continue reading „Целувки за закуска“

В очакване на Пролетта.

Да си цял е абстрактно понятие. Цял в нелепости. Цял от отрицания. Цял в нищото. Цял в дупки. Цял от многоточия. Цял в липси. Цяла съм. От неизвестности и празнини. Цяла съм. Цяла бъркотия. Цяла на четвъртинки. Понякога животът ни поставя в ситуации, за които не си готов. А готов, значи цял. Значи велик. Значи… Continue reading В очакване на Пролетта.

Егото над любовта

Остави си обувките отвън, преди да влезеш. Не? Цапаш. Иначе ти ще се изцапаш? Душата ми е чиста. Но ти вече си мръсен. Моля, излез! Съблечи сакото си, преди да седнеш. Не? Ще те топля. Иначе ще се измачка? Вече си толкова смачкан. Хайде, стани! Свали си очилата, преди да говориш. Не? Обичам да гледам… Continue reading Егото над любовта

„… и нищо, че е есен.“

Оставаме, оставаме и нищо, че е есен, oставаме, оставаме понякога така, оставяме, оставяме усмивка и тъга. (снимка: Теодора Колева) Е.С.Е.Н. Единствено Сега Е Началото. Единствено сега е началото. Началото е скрито в края. Краят е началото. Краят на лятото винаги е изглеждал толкова тъжен, толкова син, че чак позеленява от яд, за туй, че Слънцето… Continue reading „… и нищо, че е есен.“

„Другарко Радева, това беше всичко от нас!“ Приказка за баба, дядо и внуче.

Другарко Радева, това беше всичко от нас! Дата: 02.10.2016г. Час: 11:00. Участници: баба, дядо и внуче. Дестинация: Лилково. Място: Пред къщата на Габа (според баба) a.k.a. малкия мушморок (според дядо). Отворено поле за въпроси. Защо 02 октомври? - Защото баба прочете в интернет, че тази неделя е последната топличка от годината и трябва да се… Continue reading „Другарко Радева, това беше всичко от нас!“ Приказка за баба, дядо и внуче.

Живот в обществото или просто присъствие?

Бих искала личният ми лекар да ми надраска набързо една извинителна бележка за ден от наличието на Габриела в обществото. Частен случай. Вие, останали Габриели, се чувствайте свободни да влачите хомота на модерните ни (не)разбирания. А може и  мама. В случай на невъзможност на здравната ни система. (Та коя система ни е у ред?! :))… Continue reading Живот в обществото или просто присъствие?

Ти само не ми казвай, че не вярваш в живота след смъртта! А в очарованието след голямото разочарование???

Разочарованието не е чувство. Разочарованието е състояние. Като смъртта. Не чувстваш нищо вече. Не си уморен, нито наранен, нито нещастен, но и нито щастлив. Близките  ти са притеснени, виждаш очите им толкова съжалителни. Сякаш си пътник. Сякаш си някой, който  е на път да стане никой. Гледат те как избледняваш от тукашното. Разочарованието е период.… Continue reading Ти само не ми казвай, че не вярваш в живота след смъртта! А в очарованието след голямото разочарование???